В днешната епоха на шокиращи крайности, поезията се завръща с тих, но изразителен глас.
Да четеш и пишеш поезия означава да се свържеш с чужди светове, с други съдби. Вървейки по пътеките със стихове, читателят развива способността си да съпреживява – безценно умение в съвременното дигитализирано общество, което все повече се нуждае от пълноценен емоционален заряд.
Представяме ви най-новото ни поетично издание – стихосбирката „Лунното момиче“ на Елена Атанасова.
Стиховете на Елена отварят пространство за тишина и оптимизъм. Без да натрапва поучения и без бягство от реалността, всеки стих е архив от емоции. В нейния поетичен свят няма нужда да си силен, убедителен, продуктивен. Можеш просто да бъдеш в тъгата, в копнежа, в любовта и надеждата...
„И когато пътеките в мрака
слеят своите дълги снаги,
ти помни – някой някъде търси
по пътеката твойте следи.“
„Лунното момиче“ тръгна по пътя си веднага, щом излезе на бял свят.
За пътеките, по който минава и за емоциите, с които зарежда публиката, споделя самата авторка:
„Стихосбирката излезе от печат през март тази година и през април имах удоволствието да я представя в Регионалните библиотеки на гр. Русе и Разград. Представянията бяха вълнуващи, запомнящи се и вдъхновяващи.
В Регионална библиотека "Л. Каравелов" в Русе, залата с капацитет от сто места се оказа малка за желаещите да присъстват и повечето търпеливо изчакаха за автограф до края, независимо, че събитието продължи повече от час над предвиденото време. Получи се вълнуващ поетичен спектакъл - актриси от Държавен куклен театър гр. Русе прочетоха стиховете, водещ беше синът ми Борис Атанасов - артист от трупата на Музикално-драматичен театър „К. Кисимов” Велико Търново. Той е и художник на корицата и красивите цветни илюстрации в книгата.
БНТ 2 отрази събитието с репортаж в предаването "Линия Култура" от 22.04.2025 г.
При представянето в Регионална библиотека "Проф. Боян Пенев" в гр. Разград, посетителите бяха по-малко, но в Арт пространство на библиотеката се получи още по-вълнуващо преживяване. Под звуците на лиричните изпълнения на пиано на възпитаници на музикална школа "Илия Бърнев" към НЧ "Развитие 1869", музика, слово и живопис се сляха в едно, за да се получи онази вълшебна атмосфера, в която изкуството "говори". Участваха и театрали от Театрално-музикален филхармоничен център "Антон Страшимиров". Събитието беше отразено от кореспондент на БТА, а вестник "Екип 7" публикува статия по този повод.
По време на представянията усетих „глад“ у хората за красота, за изкуство, за нещо различно от натоварения и динамичен делник. Нещо, което да им напомни, че са живи, че има красота и вдъхновяващи моменти около тях. По тишината в залата, по влагата в очите, благодарността и пожеланията на присъстващите, съдя, че съм успяла с моите послания да докосна душите и съм била, макар и за миг, нечие вдъхновение.
Вярвам, че всички сме на този свят, за да добруваме и процъфтяваме, както и да научим уроците си. Откакто сбъднах моята детска мечта, моето Чудо - издаването на стихосбирка, започнаха да се случват невероятни събития в живота ми: срещи със съученици, които не съм виждала близо петдесет години; нова среда, запознанства и нови хоризонти пред мен; нови възможности за реализиране на бъдещи планове в тази посока; обмен на енергия с хора, трептящи на близка до моята честота, жадни за изкуство, самите те вдъхновяващи с позитивизма си.
Посланието на моите стихове е да не забравяме да се радваме на красотата на живота. В днешното меркантилно и надпреварващо се с времето ежедневие, да си припомняме, че животът е и красив, и многолик, и пъстър, и любопитен... Въобще, той е такъв, какъвто си го направим, а това зависи от нашия фокус и от нашите избори, които са плод на осъзнатостта ни.
Мисля си, че за да сме в хармония, вътрешен баланс и добро здраве, е много важно да имаме моменти, може и да са кратички, в които да притихнем, да се вгледаме навътре в себе си. Моменти, в които да се радваме и наслаждаваме на Чудото живот. И да не забравяме, че това, което ни принадлежи е единствено и само настоящия миг - тук и сега.
Вълнуваща беше и срещата ми в моето училище ЕСПУ "Н. Й. Вапцаров", днес ПГПЧЕ "Екзарх Йосиф". Отидох с намерението да подаря екземпляри от стихосбирката на училищната библиотека и бях приятно изненадана от връчената ми официална покана за тържествено честване на патронния празник на училището, послучай 140-годишнината от създаването му. Същият се състоя на 05.05.2025 г. в Общински културен център гр. Разград. Освен че бях официален гост, участвах в концерта с изпълнение на стихотворението от стихосбирката "Бащино огнище".
Намерението ми е моите стихове да достигнат до колкото може повече читатели. Предстоят ми още срещи с тях - на 16.05.2025 г. в Културно-информационен център на НЧ "Съзнай себе си 1891" гр. Цар Калоян и на 19.05.2025 г. в МБАЛ "Левски" гр. Левски.
През м. юни подготвям такива в НЧ "Св. Д. Басарбовски" в с. Бистра, общ. Русе и в НЧ „В. Левски 1907” в с. Бистра, общ. Търговище. Имам идея за представяния в гр. София и гр. Варна през есента.
За мен книгата си остава един от най-стойностните подаръци. Добре е преди да купуваме на децата си шоколади, да им подаряваме книжки с български народни приказки и гатанки, защото във фолклора е побрана мъдростта на народа ни. За да я има България!“
Вижте интервюто на Елена Атанасова за БТА: https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/regional-news/oblast-razgrad/882019-pisaneto-za-men-e-magiya-kaza-poetesata-elena-atanasova-v-razgrad